ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТМС (ДОЛНОЧЕЛЮСТНАТА СТАВА)

            Заболяванията на темпоромандибуларната става /ТМС/ заемат особенно място сред заболяванията на лицево-челюстната област. Голяма част от пациентите оплакващи се от дискомфорт в тази област търсят помощта на зъболекари, оториноларинголози и невролози - в немалко случаи без да получат адекватна помощ, защото показват объркваща комбинация от оплаквания.

 

Статистическите изследвания показват че 20-30 % от населението има оплаквания свързани с ТМС.

Заболяванията на ТМС са твърде разнообразни и са свързани с анатомията и физиологията им, строежа на зъбите и зъбодържащия апарат, състоянието на централната нервна система, стареенето, функциите на жлезите с вътрешна секреция, нарушения в метаболизма, възпалителни заболявания, травми, тумори. Ето защо диагностиката и лечението им изискват комплексни изследвания с добро познаване на патофизиологията, денталната медицина, рентгенологията, хирургията, ревматологията, неврологията, психиатрията, ендокринологията, геронтологията.

От особенно значение е добре да се познават съвременните теории за болката, механизмът на движение на ставата, функциите на различните групи мускули и зависимостта им от централната нервна система.

Лечението на заболяванията на ТМС е значително затруднено поради необходимостта от комплексни терапевтични подходи и поради множеството неясноти в причините за развитието и протичането им.

История и теории за заболяванията: През 19 в. се смята че загубата на зъби е причина за изместване на ставната главичка назад вследствие на което се появява заболяване на ТМС съпроводено с местни, слухови и неврологични оплаквания. Въз основа на това през 1934 г. се оформя теорията на J.Costen добила гражданственост сред специалистите като синдром носещ името на автора.

През 50-те години на XX в. беше доказано, че схващането за директно увреждане на слуховите и нервни структури от страна на кондила е несъстоятелно,тъй като анатомичните взаимоотношения не позволяват това.

Малко по-късно - двама автори( L.Schwartz и D.Laskin) предположиха че емоционалния стрес е основен фактор за заболяванията на ТМС. Установено беше, че внезапна стресова ситуация произвежда нарастваща мускулна активност, подобна на мускулната активност на болни със заболяване на ТМС. Следователно с нарастването на периферната или централната активност на мускулите нараства и активноста на формации в мозъка контролиращи функциите на ТМС. Предизвикания спазъм на мускулите предизвиква нарушения в синхрона надвиженията на ТМС вследствие на което се развиват темпоромандибуларните заболявания.

През 80-те години в литературата се пишеше и обсъждаше въпроса за т.н. вътрешни нарушения".

За какво става дума:При изследване на траекторията на ставната главичка и движението на ставния диск беше установено че твърде често се намират нарушения в синхрона на движение на ставния кондил и ставния диск. Като причина за появата на това нарушение се изтъква хиперактивността на някои мускули движещи ТМС.

Тези последни схващания бяха подложени на преоценка в края на 80-те години за да се стигне до концепцията, че природата на тези разстройства е твърде разнообразна и комплексна.

Опознаването на това разнообразие и комплексност налага лечителите да потърсят собствената им роля при анализа на тези признаци и симптоми на разстройствата с цел адекватно и целесъобразно лечение.

Фактори оказващи влияние върху появата на темпоромандибуларните заболявания:

*Предиспозиращи фактори. Те са патофизиологични, психологични или структурни процеси които променят дъвкателната система така че може да се повиши риска от развитие на темпоромандибуларни нарушения.

Патофизиологичните фактори включват неврологични, съдови, ревматологични, метаболитни, хормонални, нутритивни, дегенеративни, неопластични и инфекциозни заболявания.

Психологичните фактори включват емоционални, персонални и мисловни характерности, които често е трудно да бъдат отдиференцирани при различните пациенти.

Структурните фактори са свързани с индивидуалните биомеханични взаимотношения и могат да са генетични или продобити.

*Пускови фактори. Това са факторите водещи до началната изява на симптомите и първично са свързани с травми или неблагоприятно натоварване на дъвкателната система. Такива са директни и индиректни травми при удар, хранене, прозяване, пеене, нарушения в захапката от неправилно подредени зъби, стоматологични манипулации, наркоза и парафункции.

*Честота. Оплакванията и симптомите от темпоромандибуларни нарушения се увеличават по честота и острота във възрастта след 40 години.

Нерядко оплакванията са при пациенти при хора с професии на умствения труд- учители, интелектуалци, IT-специалисти, икономисти.

*Оплаквания при заболявания на ТМС: Субективните оплаквания при пациенти със заболявания на ТМС са в твърде широк диапазон. Най-често срещани са:сутрешна скованост, болка при покой , болка при говор, болка при дъвчене, болки при атмосферни и температурни промени. Болковите оплаквания понякога се увеличават при психични натоварвания, обостряне на други заболявания като язва, гастрит, сърдечно-съдови заболявания, артрит на другите стави. При част от пациентите се наблюдават изразени невротични тенденции. Често срещани са шумови оплаквания от страна на ТМС. За ограничение в отварянето на устата съобщават немалък процент от пациентите.

*Лекарското изследване е детайлно и включва анализ на движенията на ставите, анализ на състоянието на зъбите, анализ на състоянието на дъвкателните мускули, анализ и консултации за различни заболявания.

*Допълнителни изследвания са: рентгенови ( различни видове според работната диагноза), кръвни, специални (сонография, термография, електромиография).

Видове заболявания на долночелюстната става: вродени, придобити, травми, възпалителни, специфични, подагра, дегенеративни(артрози и артрозо-артрити), заболявания на дъвкателната мускулатура, синдроми с въвличане на ТМС, тумори.

*Лечение на заболяванията на долночелюстната става. Множеството заболявания на долночелюстната става налагат различно лечение, което често е комбинирано: медикаментозно, физиотерапевтично( вклюващо различни видове процедури), дентално(включващо лечение на зъбите, направа на мостове, коронки и протези за баланс на функиите на дъвчене), хирургично.