Аугментация с авто и ксенотранспланти

През последните години се разви и нарастна използването на зъбни импланти. В някои случаи обаче имплантацията е невъзможна без аугментация (увеличаване на обема на алвеоларния гребен в който се поставят имплантите).

Автогенната костна трансплантация се използва широко за алвеоларна аугментация и се определя като " златния стандарт" в челюстната реконструкция.

Автотрансплантация с кост от долната челюст

За възстановяване на локални дефекти на челюстите, долната челюст показва добри възможности за вземане на кост за увеличаване обема на участъци в които ще се поставят импланти.

Тези транспланти представляват кортикална кост, с много подобна форма и структура и са много близки по минерално съдържимо с реципиентния участък, което осигурява минималната им резорбция.

Аугментацията на алвеоларния гребен с мандибуларен автотрансплант има няколко предимства. Костният трансплант е близък по структура и минерално съдържимо с участъците където ще бъде извършена аугментацията. Не се налага използването на мембрана предпазваща транспланта от намаляване на обема му и ускоряване на резорбцията. При добро техническо изпълнение на интервенцията успехът е в границите на 100%.

Недостатъците на тази методика се свеждат до потенциална травма на минаващите в областта нерви, което е малко вероятно.

В заключение аугментацията на алвеоларния гребен с долночелюстен автотрансплант е метод на избор при недостатъчност на алвеоларния гребен за приемането на интраосални импланти.

Автотрансплантация с материал от илиачната кост.

Използва се костен трансплант от илиачната кост, оформен и поставен върху алвеоларния гребен, като се фиксира за челюстта. Ранните резултати при използванието на тази методика са добри, но късните показват различни проценти на резорбция на авторанспланта.

Автотрансплантация с кост от калварията

Компактата на калварията е леко достъпна и предлага достатъчно количество кост. Взима са само горната компактна пластинка на костта. Методът е създаден за нуждите на краниофациалната хирургия от P. Tessie и D. Krastinova и усъвършенстван от P. Tulasne.

Методът се използва за аугментация и реконструкция на по-големи участъци от челюстите и синус лифтинг.

Поради добрата костна структура на кортикалната кост на калварията резултатите са добри в ранен и късен етап.

Аугментация с костозаместители

В последните години се използват костозаместители за аугментация на атрофирали челюсти. Използват се остеокондуктивни и остеоиндуктивни продукти. Остеоиндуктивните материали са в процес на проучване и тяхното използване не е добре изучено, но досегашните резултати са обнадеждаващи.

Остеокондуктивните трансплантати служат като скеле около и в което се формира и разраства нова кост, а остеоиндуктивните освобождават фактори потенциращи формирането на нова кост.

За да се избегне бързата резорбция на остеокондуктивните материали е необходимо те да бъдат покрити с мембрани – нерезорбируеми или резорбируеми.

Резултатите от използването на остеокондуктивните и остеоиндуктивните материали са противоречиви, но използването им нараства и все по-често се докладват добри следоперативни резултати.